Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2016 20:40 - Пътуване до Иран
Автор: jamamoto Категория: Туризъм   
Прочетен: 6581 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 23.12.2017 18:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Всичко започна така...

image

Ден първи:

Пътуването започна в 6 сутринта. На нашето гише на границата  ме питат: Накъде? Иран, отговарям аз. Може би веднага си ме представиха увит с динамит и нарамил калашник. Минавам границата с Турция съвсем набързо. Забравих да си обменя турска валута и много гадно ме клатят с курса по бензиностанциите, тъй като плащам с долари. Само, че започвам да плащам с карта и играта им свършва. До мрак съм направил вече 1003 километра малко след Анкара. Намирам си местенце, опъвам си палатката и лягам.

image

На сутринта се събуждам умрял от студ,термометърът показва 3.5 градуса. И аз се чудих,докато се въртях,дали не съм си взел тънкото одеалце,а то друго било - просто e студено. Направих голямата грешка да тръгна без спален чувал.Кой ти е спал на палатки...
Ден втори:
  Тръгвам около 8:00 но е толкова студено,че спирам на една бензиностанция да изпия едно кафе. Към 9:00 е по-нормално за каране и продължавам през Турция.Спирам в град Деярбекир-столицата на Кюрдистан за да хапна. Там ми правят най-хубавия дюнер,който някога съм ял - просто са си майстори хората. Кюрдите,това е един народ,който е останал без държава след разпада на турската империя. Сега цяла източна Турция,северните части на Ирак,и част от северните части на Иран са се самопровъзгласили за Кюрдистан. Често има конфликти с властите в съответните държави.Лично на мен нещо не ми се нравят. На няколко пъти преминавам през високи проходи. Там в тези високи места все още имаше сняг.Единият проход беше на 1900м/н.в., като ми направи впечатление, че е много висок,докато не стигнах до другия на 2730м/н.в.

imageimage
Денят се изниза бързо и падна мрак. В търсене на хотел,спрях на едно крайпътно заведение да попитам. Там един млад кюрд ме покани на чай,бъкел не знеше английски,но си поговорихме малко,всеки на неговия си език.Каза ми,или по-точно ми показа,че след 15-ина километра има хотелче,веднага след някаква бензиностанция.

image
Тръгнах натам.Студ.Намерих го.Попитах на рецепцията-имало стая. Липсата на топла вода няма да споменавам,поне я имаше течаща.Килимче за молитва не бяха пропуснали да сложат.

image

Бях направил 1002 километра,лягам и умирам...
Ден трети:
  Станах,хапнах сиренце,сладко, чайче и потеглих.Минах покрай езерото Ван - доста красиво местенце. В последствие разбрах,че се намира на 1600 м надморска височина. Очакваха ме около 300-400 км до границата с Иран.До обяд ги навъртам,отивам там,опашка от бусове и камиони колкото щеш. Там ме спира някакъв турчин с лист в ръка и ме подканя да съм си запишел ред.Бяха си направили импровизирано КПП, като си спазваха явно реда от листа. Правя се,че не го разбирам и паркирам мотора най отпред на опашката - какво да се прави,предимство. В един момент ми извиква някакъв одърпан мургав мъж с препасан в дънките пистолет,ама не в кобур ами ей така... Попита накъде? Иран,казвам аз. Огледа ме от глава до пети.Обясни ми къде до отида,направих го. Процедурите отнеха 10 минути,вече бях с печат в паспорта. Върнах се пак при същия препасан служител,тупна ме по рамото и каза: Всичко е наред,върви! На отсрещната страна на границата,на иранска земя,ме гледаха десетина мъже във военна униформа с калашник в ръка. Пристъпих плахо и първият,който се запъти към мен,се озова с паспорта и талона на мотоциклета в ръце. Много интересно ме гледаха всички,може би не са виждали мераклия на мотор,да посещава Иран наскоро. Каза ми да си паркирам мотора и да го последвам.Влязохме в някаква сграда и ме заведе при някакъв по-голям шеф. Разпита ме,накъде,с кой съм,колко дни ще съм в Иран,от същото КПП ли ще мина на връщане,такива неща. Дойде някакъв друг,явно по-голяма шматка,защото ми преджоби раницата,която носех със себе си. После излязохме навън,там претърси и останалия ми багаж по мотора.Върнахме се,продължиха проверките на документите. Молех се да не ми поискат ""карнет дьо пасаж"" нещо което не носих със себе си.Консулът, когато ми даваше визата ми каза да си издам такъв. Подобен карнет издават само СБА. Оттам ми отказаха такъв,от първи януари 2015 г. спрели да издават за Иран и Ирак-имало война там. Един пътешественик ми беше споменал,че по втория начин можело да мина и без карнет,бях си приготвил долари по въпроса. Единият ми каза да го последвам,пак отидохме до мотора,прегърна ме и ми каза:Добре дошъл в Иран,приятно изкарване. Бях слушал,че искат доста рушвети по границата,тук не ми искаха нито стотинка. Тръгнах аз и малко преди да напусна граничния пункт ме заобикалят шепа мургави типове,чейнчаджиите - бях слушал за тях. Надпреварваха се кой да ми даде по-хубава ""оферта"" започнах преговори с най-черния от тях,беше ми някакси по-симпатичен. За $100 взех една пачка пари,който трудно се държаха в ръка,бяха доста.Потеглих,вече в Иран,всичко в мен започна да ври. Първата бензиностанция,която видях,заредих резервоара до горе - друго си е на някакви центове вече. Малко след това стигнах и пресъхналото езеро Урмия.Навлизам на вътре,правя няколко снимки и на излизане ми падна веригата.

imageimageimage
Вече втори ден я гледам,че се е разтеглила бая,така и не намерих време да я опъна, сега нямаше накъде... Оправям нещата ,смазвам я.Тръгвам по пътя,а на навигацията ми продължава да стои крайната ми точка-Персийския залив. Пътувам по хубави пътища - не много натоварени.През градчетата,който преминавам,забелязвам че има живец,нещо което в нашата страна липсва. Много хора наизлезли,кой на чай,кой на кафе,кой просто се разхожда.От всякъде ухае на нaргилета и вкусни гозби. Не ми се спираше да снимам,че апарата ми беше във раницата.По едно време ми хрумна да си го закача на врата - речено-сторено. Вече в движение,докато карах,можех да си снимам - доста неудобно и опасно,но не изтървах момента. Докато си карах видях много красиво хълмче,където на върха имаше лунапарк,което беше в началото на едно градче,снимах го и си продължих.

image
Карам си около половин час и забелязвам,че сякаш съм минавал от тук,бях пропуснал отбивка и така съм се завъртял едно 30-ина километра.

image
Така го бях наел мотора,че километрите се изнизваха един след друг. В главата ми постоянно се въртяха спомените от старите моторджии,че Хонда,може да те закара на края на света. Изпреварвах бясно в завойте,на места имаше дълги опашки,образували се след някой камион.

image
imageНякъде ползвах аварийната лента,някъде си ги изпреварвах както му е реда. След едно такова бясно състезание тъкмо навлизам в едно село,правя няколко снимки в движение и прибирам отново апарата под якето.Отново хващам кормилото пак с две ръце,когато моторът изведнъж тръгна,ту в едната,ту в другата посока-бях спукал предна гума.image Секунди преди инцидента...
От едната ми страна един камион, от другата и аз не знам какво.Карах с около 60 километра,беше ясно-падам. Пуснах краката на земята да се тътрят,нещо като помощни колела,стиснах здраво кормилото,продължавах да се държа все още върху мотора. Задна спирачка не мога да натисна, защото виждам,че в момента в който си вдигна крака от асфалта ще падна. Трябва да си много голям куражлия в такъв момент да натиснеш предна.Така с някакви не знам и аз какви сили успях да спра след около 50 метра. Явно Аллах(единственият владетел по тези места) не беше отредил този ден да бъде последният ми. Седнах на един бордюр,докато осмисля какво се беше случило...голям късмет. Ако гумата ми беше издъхнала точно преди 2 минути,когато карах със 100 километра,просто нямаше как да пиша всичко това. Проблемът нямаше да бъде толкова самото падане,колкото това,че щях да съм в гумите на някой камион. Преминаха ми много мисли през главата,от такива,какво правя въобще чак тук,до такива,да хващам пътя обратно. Стоя и гледах издъхналата гума на мотора,знаех какво ме чака,правил съм го толкова пъти. Станах разсъблякох се извадих наличния инструмент,свалих гумата и я размонтирах. Носех в себе си ремонтен комплект и не се притеснявах от това,че трябва да я залепя. С изненада видях,че е доста разцепена,и не подлежи на ремонт,за това и беше издъхнала за секунда,иначе ако беше по малко изпускала да я бях усетил.

image
Носих в себе си и резервна вътрешна гума,за това не бях изненадан особено от гледката.Бързо я монтирам и напомпвам с портативната помпа. която нося. Тъкмо започвам да я монтирам на самия мотор,когато забелязах,уж новата гума,новомонтираната е издъхнала... Спрях един келеш с мотор,като му обясних  какво се е случило и че най-вероятно докато съм я монтирал съм я прескрипал с отверката и съм я спукал. Той каза,че имало някакъв сервиз и наскоро щял да я занесе да я направят.Докато си говорим,спря до нас друг ,явно приятелче на първия. Тоз вторият остана,докато първият го изпратих да гледат гумата,беше станало 17:00 часа и времето напредваше. Бях го стимулирал преди да го пратя с една банкнота от техните,за да е по-експедитивен.Докато му я подавах и взимаше ме погледна странно.Дадох му хартия с цифра 5000 като си мислих,че са му предостатъчни.В последствие като пресмятах,излезе че съм го пратил да прави гумата с 20-30 стотинки. Този който остана,поиска да му направя снимка с мотора,много го харесал.

image
Така почакахме дестина минути,когато търпението ми взе да се изчерпва и пратих младежа да види какво става. И той потъна вдън земя,след още 10 минути ни единият,ни другият.Чакам си аз като погледът ми все в далечината. Мина половин час,минаха още 10 минути-няма.Тез въшкари откраднаха гумата...Въртя се около мотора и се чудя кой път да хващам,оглеждам се-няма ги. Взех да псувам и да се оглеждам насам натам,какво да правя сега?!Да звъня в полицията,ама няма да мога да им обясня къде се намирам. Сетих се че направих снимка на единия крадец,те ще си го познаят,знаят си контингента. Мина някво хлапе край мене и го накарах да звъни в полицията и да им каже да дойдат.Звъни той,заето дава...вика то така е при нас,след малко пак ще звънна. Докато пак набираше видях да се задава мотоциклет,викам я затвори да видим кой идва. А,моят човек с гумата.Майка ти да еба,викам му аз,къде ходиш ти бе?Взе да обяснява нещо си,че заради някакъв там друг станало така. Видях гумата напомпана,здрава,какво ми трябва,каквото и да е не е от особено значение в момента. Другия им обясняваше,че съм го карал да звъни в полицията заради тях.Тез направиха такива онеправдани физиономии,че да им повярва човек. Усетих че крият нещо, но в момента нямах сили да мисля какво.Направихме си снимки на всички които се бяха насъбрали и потеглих.

image

В последствие,когато разглеждах снимките,преди и след инцидента,видях,че гумата е с обърната посока.При ремонтирането й в сервиза,не е нужно външната гума да се вади,а тази беше.Мисля,че се е опитвал да си сложи каплата на неговия мотор,а на моя да сложи неговата.Но след дълги проби не са успели,защото при хондата захватът към дисковата спирачка е строго определен и не е паснал на неговия мотор.

image
Започна да се стъмнява и взех да се оглеждам за хотелче.Спрях в някакво селце да попитам къде мога да намеря място за спане.Там да не ги заговори човек. В момента в който видят,че си чужденец,и не от съседните им страни,а чак от обединена Европа,настават едни дълги разговори. Бяха няколко човека пред едно заведение веднага ме заобградиха. Единия тръгна с мотор нанякъде и докара друго момче студент знаещ английски. Побъбрихме си доста,предложиха ми да нощувам в тях но отказах,исках да поспя в хотел.Студента ми каза,че не съм първия пътешественик,който минава от тук.Преди едно или две лета,през тяхното селце са минали и спрели за почивка мъж и жена от Испания.С тази разлика,че хората са пътували с велосипеди(!!!)Колко им е отнело това,да стигнат от Перинейте до Иран,не ми е известно.
Кюрдите...всички тук са братя и братовчеди.

image
Тръгнах като ми обясниха,че следващото населено място е на 100 км, а ако желая,мога да се върна на 15 километра на зад,до един град,който бях минал преди малко.Не ми се връщаше на зад,малко съм суеверен,беше станало доста късно,бях изморен но продължих напред. С последни сили пристигнах в някакъв град от сорта на Кермен,потърсих хотела на центъра на една бензиностнция,но от там вдигнаха рамене. Тръгнах по пътя да обикалям, като срещнах един младенец,попитах го,каза ми да го последвам. Стигнахме до сграда,покрай която бях минал преди това,но нищо не показваше,че там се помещава хотел. Изкачих се по някакви стръмни стъпала,като се озовах в едно влажно и пропито от мухъл помещение. Зад едно бюро стоеше някакъв мъж,който въобще не даде сигнал,че ме вижда,въпреки че се бях изправил точно до него. Попитах го има ли стая,кимна ми утвърдително.Поисках да я видя и като ме заведе до нея и ме видя да влизам с обувките вътре, полудя. Не знаеше английски,затова си говорихме жестомимически.Попитах го за цената на стаята и ми вдигна 3 пръста. Извадих пачката с иранските пари,която бях разменил за 100 долара на границата и му я подадох да си вземе колкото му трябват. Дръпна си 3 банкноти с номинал 100 000,което се равняваше на 30 риала. Постоя умислен малко и ми заяви,че трябва да му дам и 20 риала за паркинг на мотора,като ми посочи мотоциклета отвън. Извадих отново пачката и му я поднесох да си вземе за паркинга и да си легна,защото вече не ме държаха краката. През цялото време се държа неадеквато,което засвидетелства с факта,че в последния момент реши да ми иска още някакви пари за охрана на мотора. Не издържах и грабнах парите от ръцете му и паспорта от бюрото и тръгнах да излизам,извъртях му всички псувни който знаех. Вървях към мотора със същите псувни,като този иранец вървеше след мен и с едната ръка пляскаше през средата на другата, тупаше се през сърцето,с което искаше да ми каже че се извинява и че ще ме пусне да спя на половин цена . Не знам как стана това,все още не мога да си го обясня,паник бутон ли натисна,но докато извървим пътя от хотела до мотора навън, точно пред нас спряха 2 патрулки с полиция. Викам си,ако този каже,че съм го обрал нещо,смъртната присъда ми е в кърпа вързана,а върви обяснявай. Най-старшият по нашивки - младо момче,се обърна към хотелиера,като го попита какво се е случило и защо са тези викове? Започна да разказва той,като по жестовете разбрах,че казва това което се случи в действителност. Полицаят го изчака търпеливо да обясни,след което се обърна към мен и на чист английски ме попита какво е станало. Преразказах му аз нещата,като започнах с това,че съм прекосил половината свят за да стига до тяхната хубава страна. Човека в униформа взе да ми смигва,с което искаше да ми каже,че си го знаят,че е заядливец.Видях аз,че везните започват да наклоняват в моята полза. Хотелиерът за пореден път се опита да ме прекъсне и да каже неговата теза,когато му сложих юмрука пред лицето и му казах,че ще го бия най-накрая.
Взе да разправя нещо друго на полицаите,като те ми обясиха,че като съм си грабнал парите,съм взел и една негова банкнота.Така ме беше ядосал,че беше възможно,или искаше да си избие малко пари.Извадих парите и ги поднесох на служителя,за да вземе и върне на тоя парите.Тогава полицаят се завайка.Не можел да взима така пари,убивали за това в Иран.Взимай,взимай...все едно не сме се виждали. Служителят ми каза,че наоколо няма къде да спя другаде и след като този ми се извинява да съм ходил да спя при него. Категорично му отказах,като му съобщих,че ще спя някъде на палатка.Ти имаш чадър/така се казваше на ирански/. Имам, да. Карай след нас. Тръгнах аз след единия патрул,покарахме малко и стигнахме до нещо като нашите военни поделения. Той ми каза,че това било полицейски участък и нямало проблем да спя,лъжеше ме,това си беше казарма. Отиде до часовия на портала и му каза че ще нощувам там.Като се поогледах и видях колко картечни гнезда имаше,тезата за полицейския участък съвсем избледня. Бях пред казарма,какво пък,една хубава трева,тъкмо за разпъване на палатката.

image

Тръгнаха момчетата.Разпънах си чадъра,подредих си нещата,пооправих се за лягане.

Ден четвърти:
  Такъв студ обрах цяла нощ - даже не съм сигурен дали въобще съм спал. Добре, че взе да съмва по едно време и колите да се разшумят,че да стана да се поразтъпча малко.Станах аз, поизмих се и взех да си оправям нещата за тръгване. Тогава видях двама униформени с калашници,съпроводени от двама цивилни да излизат от поделението и със строги погледи да приближават към мен. Дойдоха при мен и единия от цивилните ми каза,че са ме изчакали да се наспя,и да ми направят паспорт контрол. Дадох им всички налични документи,записаха си в някакво тефтерче,казаха,че всичко е наред и си тръгнаха обратно. Тъкмо да тръгна,спира патрулка-момчето от снощи.Явно бе предполагал,че може да не се събудя от студа - носеше ми чай. Вика ми,студено ли бе снощи? Викам му, Неее,нормално беше. Седнахме на тротоара и пихме по един чай,като ме разпитваше,как от Европа съм дошъл чак в Иран,питаше как е при нас,явно му бе интересно. И на мен ми бе интересно да отида и да видя как е при тях,но той не може да направи обратното. Поговорихме малко,викам му,я сипи още едно чайче.Беше ми много студено,а глъдката горещ чай,ми даваше малко енергия. Накрая ме тупна по рамото пожела ми успех и приятно изкарване в Иран,беше искрен. Тръгнах аз,като се движех много добре,минах през доста красиви местенца.

Загинали момчета във войната с Ирак.

image

Малко по малко, започвах да навлизам в пустинята.Забелязах,че на места жънеха така.

image
А някъде така,както преди 50 години у нас.

image

Все още беше далеч,но колкото по-натам отивах,ставаше по-горещо.От двигателя на мотора се чуваше някакъв шум,но щом вървеше,беше добре.
На тази снимка вляво се вижда едиствената ""дупка"" в Иранimage Минавах през много градове и села. В по-големите от тях, на входа и на изхода имаше патрул от полиция и армия. Стана 22:00 и взех да си търся място за спане,наближавах голям град-Авас.На около двайсетина километра преди него спрях да заредя. Момчето което пълнеше гориво като разбра от къде съм ми вика - никъде няма да ходиш,тук ще спиш. Имаше мотелче на паркинга,веднага организира цялата паплач там,настаниха ме,покани ме на вечеря. Казах му,че ще се изкъпя и съм готов. Добре, каза той,ела се обади като си готов и отиваме в ресторанта.

Всички врати в мотела бяха така,не че не им е стигнал материала,може би превантивно,ако спре климатика да не умреш от жега.

image
Вкарах си аз мотора в мотела,там където настаняваха и на земята,за по-евтино.Тук на земята си постилаш и си спиш на половин цена.Аз си взех стая.Изкъпах се и отидох пак до бензиностцията.

image
Там си направихме няколко снимки и освободиха Али за малко от работа за да ми отдаде вниманието си.

imageimage
Отидохме в ресторантчето и ги накарах да ми направят за хапване каквото решат,имаше чудна диня за десерт.
image
Тук ми направиха забележка,че съм менте мюсюлманин и ако ще сядам,да е как си му е реда.
image image

Подарих на Али Българското знаме,остана много щастлив.

Името ми на Фарси и на Кюрдски

image

Разменихме си номерата и тръгнахме,аз за леглото,той за работа.Каза ми,ако има нещо - звъниш.
Ден пети:
  На сутринта ставам,оправям се и тръгвам.Следваща спирка: Бушер или Ирано-Иракската граница,ще реша по пътя. Още на ставане температурата е 30 градуса далече от 3 от предходната вечер,все пак се намирам в пустинята. Тръгвам и минавам покрай Авас. Звукът от мотора става все по-силен.Решавам да потърся къде мога да сменя маслото на двигателя. Бях тръгнал с 10 на 40, което в тези жеги явно не издържаше,реших да го сменя с 20 на 50 - доста по-гъсто. Купих въпросното масло от някакво крайпътно сервизче и продължих.Жегата беше такава,каквато не бях усещал през живота си. Термометърът на мотора показваше 45 градуса, а беше още 10 часа сутринта.Търсих си място край пътя за да сменя маслото. Направих може би най бързата смяна на масло в историята,от спирането до тръгването със сменено вече масло да са минали 5 минути. Спирам,вадя инструмента,отвивам пробката на маслото,като същото изчезва в пясъка на земята и наливам новото.(Да ме извиняват братята иранци, но бързах.)

image
Паля мотора и тръгвам с надеждата шума от двигателя да е изчезнал-не беше.Според GPS-а до персийския залив оставаха около 50 км. Твърдо бях решил да стигна до Арабско море ,ако ще и пеша да взема последните километри.

image
Моторът се предаваше все повече и повече. Шумът ставаше все по силен и моторът беше загубил доста от мощноста си. В момента в който спре,го хвърлям в някоя канавка,намирам си най-близкото международно летище и отлитам за България. Минавам покрай няколко табели,на които ясно си бе показано,че е забранено за мотоциклети,продължавам си.image
Изведнъж полицейски пост,но така устроен,че всеки спира за проверка. Изчаквам 2-3 коли преди мен,идва и моят ред. Момчето беше доста изненадано когато му подадох червения БГ паспорт,накарах го да позира,голяма фога.

image
Тръгнах,имах 20 километра да морето,градусите бяха 52.Липсата на вятър и високата влага правиха усещането за жега по-голямо.Знаех,че в Иран се намира най-горещата точка на земята,пустинята Деще Лут със измерена температура над 70 градуса!Тук в момента беше къде-къде по-студено. Не след дълго видях заветния залив,точно пред мен вляво. Трябваше ми място да направя обратен завой и бях там.

image
Моторът почти беше свършил,бях решил. Връщам се в Авас - мястото където бях нощувал предната нощ. Щях да потърся майстор,да видим за какво иде реч,стига да успея да стигна до града,това беше на 100км в обратната посока. Малко по-натам видях още един полицейски пост,където можех да направя обратен завой,защото имаше една ивица в която полицаите спираха движението в двете посоки. Спирам и питам полицая,дали мога да направя обратен завой по пътеката в която той гастролира между двете платна. Направи странна гримаса и измърморва нещо от рода: ти пък к"ъв си,от коя страна идваш. Подадох му паспорта,взе го той,като ми посочи с пръст къде да оставя мотора и да го последвам. Влизаме в поста,вътре заварвам половин дузина полицаи,които ме гледаха втренчено. На една от стените видях подпряни доста АК-47 и няколко гранатомета,в едно с гранатите. Точно пред мен,в дъното на стаята,стоеше най-главният,който даде да се разбере това,като си вдигна високо показалеца и после го спря в гърдите си. Покани ме да седна ,заразпита ме,извади някакво кашу и започнахме да ядем. Бяха добронамерени,пускаха разни смешки и въпреки,че не ги разбирах,начинът по който изиграваха всичко ме тръшкаше от смях. Няма да забравя лицата им,когато,като ме попитаха дали имам вода и аз извадих от джоба на якето едно половин литрово намачкано шишенце с вода,всички паднаха от смях. Ти вика луд ли си,това да не ти е Европа,три часа след последната капка изпита вода,ако нямаш друга,припадаш и умираш след ден. Звънна той на някакъв по-голям шеф и му разказа за мен,забелязах,че диктува номера на визата ми,явно я проверяваха. По едно време подаде слушалката към мен,взех я аз и отсреща на английски език чух-добре дошъл в Иран! Човекът отсреща ме попита с кой съм в Иран и къде мисля да ходя,беше доста изненадан,когато му казах,че съм сам. Беше много любезен,издиктува ми един номер,на който съм можел,при каквато и да е нужда да звънна и ако е трябвало,щели да ми изпратят и армията.
Правителството разполага с около 1 000 000 души,който са ангажирани в армията.Пряко и косвено.Все ще се намери някой айляк. Обясних му,че имам проблем с мотора,предложи ми помощ,отказах,не ми се вдигаше толкова шум около мен. Казах му,че ще се оправя и ако има нещо ще звънна.Ако на път за Авас мотора спре в тая жега със сигурност щях да им звъня да ме приберат. Пожелахме си хубав ден и затворихме,тез пак започнаха да се смеят с мен. Единият ми обясни,да съм се бил пазил от един друг,явно папагала в групата им,че бил гей.Въпреки,че това ми го обясни на ирански аз го разбрах много добре. Тоз пак изпадна в смях,хили се и вика на другите,уж не знае Фарси а това го разбра - голямо лице беше. Викам на единия,най-големият клоун там - отивай да сменяш тоз отвън,че умря от жега.Да стои там,имало време,показа ми часовника беше 12 без 10. Подаде се през прозореца и се развика на ония отвън,че съм бил много загрижен за него,карал съм ги да го сменят. Викам им,добре сте си,надникът ви върви,а аз трябва да се върна в Авас, за да си търся мйстор за мотора. Не щат да ме пускат - жега било.Как да е, решиха да ме пуснат,напълиха ми раницата със замразена вода и консерви храна. Церемонията по изпращането беше следната,цялото управление вън,само където не извадиха пищовите и да гръмнат по един път.С всеки прегръдка и целувка.
Спрях за малко на брега на морето,ей така да пипна водата,беше с температура по-висока от телесната. Тръгнах аз. До Авас бяха 100 километра,с повече късмет и моторът може и да ме закара до там.

image
Тракането продължаваше и реших да не вдигам повече от 50-60 км/час.Криво ляво след 2 часа започнах да навлизам в града.

С този се запознахме по пътя,брал си е джилядзу някъде,арабин.Докато го снимах ми викаше,че бил Барак Обама и въпреки,че на цвят го докарваше-не беше той!

image
Забелязах как от една кола някакво момиче си бе изкарало телефона и ме снимаше,махнах им,спряха. Момчето,което караше,приближи до мен и ме попита какво става,обясних му,че имам нужда от сервиз за мотоциклети. Помисли малко, и като ми каза,че има нещо в предвид, ми показа да го последвам. Тръгнахме и около 10 минути го следвах,спряхме пред един сервиз за смяна на масло за леки коли. Момчето каза,тук е най-големия майстор на мотоциклети в Иран,сякаш малко ми олекна. Излезе слабо момче в гащеризон,което не знаеше  английски,обясних му аз какъв е проблема,запалихме мотора,тракаше си.

image
Вика,прибери го вътре,довечера ще го погледна.Ма как бе момче,викам му аз,как довечера,в Авас,каза той,от 12-18 не работим,жега е. Обясних му,че не ми е нужен да ми разглоби мотора,това ще си го направя аз,просто като видя коя е развалената част да я потърсим,с това няма да се справя. Нее, каза Амир,аз ще ти направя мотора,ти няма да пипаш.Казах му,че няма да чакам да стане 6 вечерта и че го започвам веднага. В крайна сметка решихме да го правим заедно.Започнахме да разглобяваме моторетката,то едно че жега в гаража,друго,че и самата тя все още гореща. Бях сигурен какво му има на двигателя,малко преди да тръгна,бях направил ревизия на бутало-цилиндър,бях открил леко износване в буталния болт. Тогава това износване ми се стори в нормите но явно не е издържало от дългия път.Бях си поръчал болт все пак от Бултрако,но така и не го смених,за което сега съжалявах. И като се сетих,че в България чаках за подобен болт точно 20 дни,ако тук ми се наложише да чакам толкова,нещата ставаха ясни,подарявам го на Амир. Обезкостихме мотора и стигнахме до цилиндъра,помолих Амир да не пипа повече по мотора,фините оттук натам неща,ще ги работя аз.

image image

Свалих главата,огледах я,нямаше никакви видими проблеми.Изтеглих цилиндъра,като знаех какво ме чака,надъвкан бутален болт. Това което открих ме втрещи,нещата си бяха такива,каквито ги бях оставил при последното отваряне,нямаше му нищо. Седнах на земята и се облегнах назад,стоях и си мислих,какво се бе случило,от къде идваше шума,след като всичко е на ред. Амир седна до мен на земята и ми заговори на фарси,това което ми каза,е че от лошия бензин в Иран и високата температура се получавала някаква детонация. Като върнах лентата назад,този проблем се появи точно преди да навляза в пустинята преди Авас,точно по времето когато температурите надхвърлиха 40 градуса. Като разбрах,че на мотора всъщност му няма нищо се успокоих,всички сцени как се прибирам със самолет избягаха от главата ми.Носих със себе си 10 литра бензин за резерва.Въпреки всичко,винаги успявах да стигна до следващата бензиностанция без да се налага да начевам моя.Носих добавка на Bardahl за повишаване на октана,но не ми бе дошло на ума да я ползвам.Източихме половината бензин от резервоара и го смесихме с част от този в тубата,сложих и от добавката. В този момент забелязах,колко хора се бяха насъбрали в сервиза,чули за странника и дошли да ме видят. Едни идваха,други си тръгваха.По едно време дойде някакво начетено момче,знаещо много добре английски. Представи се за местния тарикат,предложи ми помоща си,разменихме си номерата.По едно време стана и ми донесе диня и пъпеш,най-сладките който съм ял. После Амир ми смигна и обясни на останалите,че ми се е приспало много и ги помоли да излязат, за да си почина малко. Беше станало късен следобяд и на мен наистина ми се спеше,опитах да поспя в малката стаичка с климатик в която имаше и легълце,без успех. Попита ме къде ще нощувам тази вечер,обясних му че не знам,но ще си намеря нещо.Попита ме дали искам да остана в тях да спя,приех.Това ми го показа по следния ред:посочи ме/ти/след това посочи към земята/днес/сложи двете си ръце на ухото/ще спиш/посочи себе си/в моя/ сложи си ръцете на главата като къщичка/дом/ Ясно беше че няма да се спи,Амир извади яденето,което си бе донесъл от вкъщи и ми предложи да си го споделим. Някакво пилешко с някакви треви и ориз,беше вкусно.

image

На софрата имаше Кьопоолу,интересното бе,че и на Ирански си бе пак Кьопоолу.Хапнахме и пак целия сервиз се напъли с народ.

image
Видях едни барабани и предложих на Амир да посвири,направихме си едно оркестърче. Клипове могат да се видят във вбокса в потребител: jamamoto Казах му,че нямам друга резерва гума за мотоциклета си,защото единствената я сложих когато спуках гума,помолих го да отидем отнякъде да вземем. Запали си той мотоциклета,някакво иранско изпълнение на ендуро и потеглихме.Казах му да кара вимателно,защото усещах,че това чудо ще се разглоби по пътя. Така кара,че едва се добрахме живи,и като си помисля,че това му беше внимателното каране,не исках да виждам невнимателното. По пътя го научих да псува на български,името ми все още не го произнася добре,но псувнята веднага я научи.
Една от особенностите на Иран беше,че е забранено носенето на къси гащи за мъжете,за жените беше ясно.В затвора се влизаше,ако някой си позволи да се разхожда гол до кръста или по потник.Въпреки че температурите тук достигат 55 градуса през лятото,хора облечени по горния начин нямаше.
На всяка една автобусна спирка в града имаше климатик. Стигнехме до едно магазинче за мотоциклети и резерви части,взе гумата,направихме малко снимки и тръгнахме.

image

Трябваше ми и батерия за електронния километраж,че моята си беше заминала,тръгнахме да търсим магазин за батерийки. Бях виждал доста мъже да се движат хванати за ръка в Иран,викам си бахси педалите. Амир ме хвана за ръката,по начин по който вече бях виждал и ме поведе през един пазар,толкова искрено стискаше ръката ми,да ми покаже,да ме поведе по пътя... Стигнахме да едно магазинче за часовици. Мъжът като разбра от къде идвам,ме попита колко часа е в нашата страна,нагласи един от часовниците си на толкова.

image
Върнахме се в сервиза,мотахме се малко,стана време за затваряне,заключихме хондата вътре и тръгнахме за Амир,бяхме с неговия мотор.

image
  Стигнахме до някакво крайно кварталче.Влязохме в къщата на Амир по някакъв коридор,после по едни стълби стигнахме до мястото където живееше. Там в едната стая стоеше жена му,от двете й страни имаше по едно дете,неговите Илия и Аура. Жена му се казваше Лейла,бяха много приятни. Тя подхождаше доста плахо,в момента в който той излизаше от стаята,излизаше и тя и се връщаше,когато влезеше той.Лейла знаеше малко Английски,сменихме няколко думи,като след всяко изречение,превеждаше на мъжа си на фарси.imageimageПоисках от Амир да се изкъпя някъде. С жалост в очите ми каза,че нямало топла вода,каква ти топла,то от студената течеше вряла в тези ширини. Освежих се малко и седнах на един диван.Тогава моят домакин донесе един албум със снимки на човека,който е управлявал Иран до 1979 някакъв аятолах. Много добре знаех,че сегашното правителство,което беше му взело власта с преврат,беше издало пълна забрана за притежание на каквито и да е неща свързани с него.Бяха му наложили старото Римско наказание ""damnatio memoriae"",което и до ден-днешен е може би най-тежкото наказание,което може да се наложи на човек. Нарушителите разбира се ги грозеше смъртна присъда. Всичко това не го спираше да държи под килима албума със снимки и марки. Каза ми,че е готов да умре за този човек. Доколкото видях,не ме лъжеше.По едно време ме оставиха сам. Малкия Аура и Илия се накачулиха върху мен.Започнаха да ми говорят,показваха ми играчките си,научиха ме как е тигър на ирански,вдъхновиха се от тигъра на фанелката ми,но го забравих :Д Амир и жена му се завърнаха,предложиха ми да отидем в сестра й,че било по-уютно и подходящо за гости. Вече беше станало доста тъмно и ми бе трудно да се орентирам на къде точно отиваме.Качихме се на някаква кола,иранско производство,доста разтракана. Пътувахме около 20 минути,Авас се оказа доста голям град,може би колкото София.Беше един от най-горещите градове на планетата.Пристигнахме в малко по-свеж квартал,поне така изглеждаше отвън.

image
Вътре в дома на балдъзата на Амир беше доста добре устроено. Имаше си климатик и общо взето нужното за нормален живот.

Балдъзата..
.image

Сложиха масата и хапахме,направихме си малко снимки.
Тук от тази симка,в последствие разбрах,че да влезеш с чорапите в иранска къща е все едно да влезеш с обувките в българска.

imageimage
Жената на Амир му промърмори нещо и той й кимна одобрително тя се приближи и ме попита дали може да си направи обща снимка с мен. Е,снимката не представляваше двама прегърнати,стояхме си един до друг,като не смеех да се приближа на по-малко от половин метър от нея. Знаех,че в Иран за здрависване с жена се лежи в затвора,какво остава за прегръдка.Забранено бе дори съпрузи да показват някаква привързаност на обществени места. Бяхме аз,Амир,жена му,сестра й,двете деца и още някакъв непознат за мен човек.Домакинята стана по едно време и постла на земята за лягане. Амир ми каза,ако искам да си лягам,беше станало 12 часа а аз бях убит от път,бях преминал около 4000 километра за тези 5 дни. И тъй като бяха точно до мен на масата,продължаваха да си хапват,беше ясно,че ще си лягам с кофража. Легнах аз, и след малко Амир дойде и ми каза,че в Иран,само бандитите спят с чорапите,събух ги аз и легнах. Стана ми малко неудобно,че се изложих.Едва ли не съм някакъв мизерник или престъпник. Как да им обясня, в България за спящите с дрехите какво мислим...затворих очите и заспах.Посред нощите имаше някаква ротация,някой дойде,някой си тръгна.
Ден шести:
  Рано-рано някой се развика навън и видях балдъзата на Амир как прибяга покрай мен,беше без забрадка,голям грях,явно мислише, че спя. Видях до мен да спи Амир и още един,който в последствие се оказа брат му,с дрехите. Станаха сестрите и ме поканиха на кафе,беше някакво гадно,но се престорих,че много ми харесва,не исках да ги обидя.Като цяло бяха изключитело любезни към мен. Нагостиха ме добре,разсъбудиха се всички и седнаха също да пият кафе.Изредиха се всички да ме молят да съм останел до събота,когато щяла да се жени тяхната сестра. Беше сряда а аз имах намерение в събота да съм извън пределите на Иран.С колата тръгнахме аз,двете сестри,Амир и двете деца.

imageimage
Сестрите оставихме някъде по пътя и продължихме с децата накъде и аз не знам.Стигнахме до една къща,като детските рисунки по оградите подсказваха,че това е детска градина.

image
Оставихме ги и тръгнахме. По думите на Амир към сервиза,най-после тръгвам.Амир заеше 2 думи на Английски:ок и благодаря.Това не пречеше да се разбирам много по-добре с това момче от половината българи с които съм общувал. Стигнахме в сервиза,като малко преди това,Амир ме помоли да не показвам снимките с жена му и тук в сервиза и като цяло в Иран,явно и това беше някакъв грях. Там съответно ни посрещна още по-голяма тумба с народ,чули за мен от предния ден и явно ме очакваха. Имаше едно момче,със сълзи в очите ми се молеше да остана една вечер и у тях на гости,отказах му.Сигурен съм,че щях да си изкарам добре,но нямах сили за повече. Подготвихме мотора за тръгване.Амир отиде и ми купи една пътна карта,беше на фарси за жалост.imageЧудих се накъде да тръгна - към Шираз или Исфахан. Той ми каза,че Шираз е доста на далеч и имало много араби,който той явно не харесва,предложи ми да тръгна към Исфахан. Докато ми обясняваше всичко това, дойде един клиент,на когото Амир не обърна внимание и той си тръгна,стана ми кофти,че заради мен изтърва да спечели пари. Беше станало време да тръгвам. Помолих да ни оставят сами,подадох на Амир 60$ които той категоричо отказа да приеме. Видях, че наистина не ги иска и не настоявах повече.
В дясно е спасителя ми,който ме заведе до сервиза предния ден.Дойде да се сбогуваме,когато тръгвах.image imageimageБеше ми много трудно да се разделя с Амир,беше толкова прозрачно искрен,щях да се върна някога в Иран,само заради него. Със сълзи в очите и със силна прегръдка се разделихме,наистина не искаше да ме пуска.Тръгнах,като го видях,че до последно проследи изчезването ми в далечината. Пътуването ми започна в най-горещата част от деня,докато изляза от града напече още повече.Чакаха ме 700-800 километра до Исфахан,знаех,че ще се справя. В началото на пътуването ми,чух съвсем леко оня шум от двигателя,който ми създаде толкова неприятности и в същия момент ми донесe толкова приятни емоции. Не му обърнах внимание,знаех,че когато изляза от този горещ котел в който се намирах в момента,щеше да се оправи.
Забелязах,че на изходите на градовете се бяха обособили нещо като транспортни борси.Пътуващите с кола спираха и се пазаряха с чакащите и ако случайно бяха в една посока и ги устройваше цената,която може да даде този без колата,тръгваха заедно.

image
От него момент натам,този мотор изкара останалата част от пътуването/около 4000 км/ на пълна газ. Това  със сигурност е единственият мотоциклет 125 кубика,който е експлоатиран по този начин. Докато си карах,видях една река и много красиво оазисче около нея,беше толкова красиво на фона на тази пустош наоколо.

image
Малко пт натам видях на навигацията,че съм объркал пътя,наложи ми се да се върна и да видя за последно тази красота,не ми беше до снимки (пак пропуск).

image
Карам си аз и си гледам телефона,на който си бях инсталирал навигацията и до мен се изравни полицейски патрул,който с кратък жест на единия служител,ми даде да разбера, че това което правя е забранено. Прибрах си го и с ръкомахане им показах колко много съжалявам,като се отдалечиха на стотина метра,пак си го извадих и се завайках как съм се прекарал с 40 километра.Никъде не се притеснявах да правя дребни нарушения на пътя.От срещите си с органите на реда до сега,бях разбрал,че при вида на Българин в Иран,то те няма да се вземат под внимание. Направи ми впечатление,колко много дини и пъпеши гледаха,ей така в пустинята,на найлон и с капково.Като човек заимаващ се със земеделие,макар и като хоби,нямаше как да пропусна да разгледам тяхното.Тези хора успяваха да хванат всяка капка вода в огромни язовири,като около тях се бе образували големи полета с разнообразни култури.image На едно място намалих за снимка на  едно поле,размаха ми се мургав мъж,според мен арабин,реших да спра.

image
Донесе една диня и я удари в земята,седахме да ядем и да си говорим за шаха и колко било трудно в Иран.Хапнахаме си и ми разказа,че имал 7 деца. Обясних му,че неговата е лесна,а аз трябва да тръгвам,като му показах на картата за къде пътувам,погледна ме странно,беше сигурен,че или не съм в ред,или лъжа. На едно място свих по някакъв път направо към пустията,ей така в нищото,исках да издълбая в някоя скала нещо.Беше важно за мен да го направя.

imageimage
Малко по малко взех да напускам пустинята като навлизах в някакви планини,температурата се стабилизира в по-нормални граници.

imageimageimage
Пътуването стана малко по-леко от към физическата част.Почти не усетих тези километри,на стъмняване вече бях малко преди Исфахан. Открих си бързо хотелче в централната част на града,изкъпах се,понаточих се и излязох да вечерям и да се поразходя. Исфахан беше наистина много красив. Беше пълно по улиците с разхождащи се хора.Имаше сериозно военно присъствие на абсолютно всяко голямо кръстовище. Направих веднага една връзка с България и на момента открих,колко зле сме ние,колко празни са улиците на нашите градове.

imageimage
Много красива иранка,напомни ми на една българка. Снимка само в гръб,защото...

image

Като се върнах в хотела,се заговорих с рецепциониста,мургав тип,който ми обясни,че между другото е и таксиметров шофьор и ако искам утре да ме разведе из града-отказах. Легнах,беше станало 12 часа и до зазоряване не оставаше много.
Ден седми:
  Станах,оправих си багажите,взех си паспорта от рецепцията и тръгнах.Очакваха ме над 3000 км път наобратно към България.
На излизане от града,бях спрял да снимам едни сгради,когато ме видяха двама полицаи на мотор.На снимката в долия ляв ъгъл.
imageМахнаха ми да отида при тях,като те бяха на отсрешния тротоар.Знаех,че това е забранено и малко се притесних.Поздравих ги и си подадох паспорта,те ми казаха,остави тези неща,я дай да ти видим мотора.Само където не искаха да направят по едно завойче.Колко кубика бил,каква марка,колко вдигал.
Заради ембаргото наложено в Иран Японски мотоциклети аз не видях. В обратната посока пътя беше платена магистрала,на едно място бях спрял да питам за цената и ми казаха,че било безплатно за мотори,повече не съм спирал,направо минавах.

image
Имаше табели с които се забраняваше движението на мотоциклети,никой никъде не ми направи забележка защо се движа там.image Бях изминал около 500 километра,когато мотора угасна и спря.Слязох и взех да го оглеждам,отвих свещта,даваше си ток,но не палеше. Викам си,няма ден,в който да не се случи нещо.Трябваше да сваля карбуратора,но по една или друга причина съм забравил да си взема гаечен ключ номер 8. Спрях някакъв и му поисках въпросния ключ,каза че нямал.Бутна нещо кранчето на бензина и ме накара да завъртя. Запали.Каза ми,че съм си забравил бензина спрян. Как ще съм го забравил,като мотора се движеше до него момент.Както и да е,повярвах,че е така. Така и ми оттърваше да е,просто да съм го забравил. Вече минавах близо до Техеран,но реших да се прибирам и не го посетих,минах на околовръстното.image Много интересно,че точно след столицата,започнахме да се гоним с дъждовете. Тъкмо пътя ме забиваше точно в сърцето на гръмотевичната буря и в последния момент завиваше покрай нея,така в продължение на 300км.

image

Пътят, през който минавах беше мокър,но вече не валеше. Късмет. Дъждът ме заваля точно в края на пътуването ми за деня,5 минути преди да стигна до хотела в град Табриз.Времето беше лошо и не бе за разходки,останах си в хотела.
Ден осми:
  Сутринта хапнах в хотелчето и тръгнах,вече не валеше,преминах пак през пресъхналото езеро Урмия,предстоеше ми преминаването на границата Иран/Турция.

image
Заредих за последно от евтиния бензин в Иран и се запътих към граничния пункт.Пресрещнаха ме чейнчаджиите,тези които ми обмениха парите на влизане. Предложиха ми да ми откупят останалите ирански пари обратно срещу долари,отказах им,нека ми стоят за спомен,и без това бяха малко,едва ли щяха да ми дадат нещо за тях. Опашката за на връщане беше по-малка,основно от някакви бусове,аз пак се наредих най-отпред.Оставих си мотора и тръгнах след един униформен. Влязох в сградата и тук започнаха мъките.Подадох си паспорта и талона на мотоциклета.Мъжът отсреща ми поиска т.нар. Карнет Дьо Пасаж. Аз съответно нямах. Направих се на луд и му подадох личната си карта,но ми каза,че не било това. Тогава му подадох и шофьорската си книжка,като едва сдържах смеха си,защото знаех,че и това не търси.Съответно и това не било :D Започнаха да прииждат още митнически служители и да се вайкат край мен,искаха ми някакъв документ,който аз нямах. Един донесе празен такъв,да ми го покаже и да ме пита дали случайно нямам.Е,нямах... Наложи се да използвам всички артистични качества,който притежавах,за да ги убедя,че наистина нямам такова нещо и не знам, че е трябвало да си извадя..Трябвало да ми го попълнят, когато съм бил влязъл в Иран. Обясних им,че никой нищо не ми е искал и от тях разбирам за този документ.Сложиха ме да седна на един диван докато те решаваха какво да ме правят. Видях как единият каза на другия,нещо от рода на,той си тръгва,какво сме се зазанимавали с този карнет,бийте му печата и да се маха. Сложиха ми печата и си получих паспорта отново.На излизане от Иран исках да направя последна снимка,позволиха ми само табелата да цъкна.

image
Тръгнах по познатия път,от другата страна на бариерата беше същата лудница,чаках 1-2 часа на турско за да мина. Имали някаква проверка. Тъкмо да ме пуснат на последната проверчица,и ме накараха да се върна за някакъв печат за мотора,след малко се върнах с печат и продължих. Стъпах на турско на познатия път,времето продължаваше да е дъждовно но засега се въздържаше.Малко преди езерото Ван пресрещам една дъждовна ивица. Спрях на една изоставена бензиностанция за да почакам да превали,стоях сигурно 2 часа там.Виждам че зад преградата от дъжд не вали,и въпросът е само да я премина. Писна ми да чакам и си облякох дъждобрана и тръгнах,минах не повече от 2-3 километра в дъжда,и от другата страна слънце пече,как съм се прецакал да не тръгна по-рано. Вечерта ме застигна в някакъв кюрдски град,попитах едно момче за хотел и той се качи зад мен и заедно отидохме до там.Настаних се и се подготвих да изляза. Вечерях най-вкусното агнешко,което бях вкусвал някога. На връщане към хотела видях,че се намира точно до полицейско управление,които не липсваха в Кюрдистан.

image
Ден девети:
  Ставам сутринта и отивам до мотора,който беше паркиран пред хотела,какво да видя,багажа ми разпилян,тез ментета ме бяха преджобили,ценните неща бяха в мен за щастие. Тръгнах аз,без да констатирам липсите.На една отбивка,на която бях спрял за почивка,реших да си прегледам нещата. Лисваха ми машинката за подстригване,фенерчето за чело,което ми бе подарил Амир и безалкохолната бира,която бях взел на Сашо. Той събира бирени капачки, като имаше от цял свят,бях  обещал да му донеса и от Иран. Така ме хвана яд за последните две неща,бирата я мъкна още на влизане в Иран/3000км/ а фенерчето от Авас/2000км/ От самото начало не ги харесвах тези кюрди,не случайно си нямат собствена страна от векове.Като не знаят от кой да пипат,да си седят сега без държава. Минавам Анкара и на околовръстното моторът отново забива,не загасва изцяло, а се движи с около 10-15 км/ч.Така продължих да карам около 5-10 километра. Стигнах голям паркинг, на който спрях мотора и си потърсих гаечен ключ от магазина-нямаше.Видях че има ТИР-паркинг и реших да искам от някой шофьор. Един турчин с удоволствие бръкна в сандъка и ми даде въпросния ключ,предложи да ми го подари,но му отказах от неудобство. За около 15 минути карбуратора беше разглобен и проблема открит,малко парче силикон бе подпушил един от жигльорите. Сглобих го отново,върнах ключа на тираджията и продължих,какво ли ме чакаше напред... Някъде между Анкара и Истанбул умръкнах,стигнах до някакъв град и си намерих хотел.Пожелах да ми приберат мотора някъде,като им обясних какво се беше случило преди това. Вече не бях в Кюрдистан, а хората при които бях отседнал бяха турци. Посмяха се на това,че ме бяха окрали и казаха, че си били такова племе.
Ден десети:
  Откривам мотора така, както го бях оставил на пътя пред хотела,наистина не се крадяло тук,както ме увери рецепционистът. Чакаха ме около 700 километра,които при голям късмет ще ги взема до свечеряване.Минавам лудницата Истанбул за около час и продължавам. На около 30 км преди границата между Турция и България видях как се виеше опашката на тировете в последствие разбрах,че чакали там с дни. За щастие опашката не важи за мен и вече съм на Турската митница.Подавам паспорта на едно младо момиче и в един момент ток я удари. Есендере/Ирано-Турската граница?!явно бе видяла на компютъра от къде съм влязъл.Огледа ме по-обстойно и ме попита какво съм правил там. Казах й,че съм турист.Извика някакъв въшкар от митничарите и заедно разглобихме половината мотор в търсене на нещо,така и не разбрах какво. Явно не намери това,което търсeше и ми върна паспорта.Сглобих си мотора и минах набързо и нашите митничари. Вече бях на наша земя и докато връщах лентата назад се сетих,че на отиване в Турция видях 3 дупки по пътя а на връщане - около 20. В Иран не видях нито една!!!А най-лошият път за тези 8000 километра беше между Елхово и границата,съответно в България.Никой никъде не ми поиска СУМПС,никой никъде не ме спря с палка. Тези 10 дни и 8000 км намачкани под гумите ми,ме направиха не с една единица,а не знам с колко по-богат. Ние, европейците,бяхме останали с погрешното чувство,че в близкия изток,чакат такива като нас, за да им отрежат главите.Иран не е типичната туристическа дестинация и към теб не гледат като пачка с пари.В началните си срещи с хората се притеснявх да споделям че съм християнин,в последствие се представях като такъв и никъде не съм имал проблеми.На 99% от хората с които контактувах,бяха открити и желаеха да се възползвам от помощта им.
Правителството на Иран е пример,как трябва да се държи контрола,за да не се изтърват нещата както в Ирак,Сирия,Либия и т.н.
Техеран не веднъж е обвиняван от международната общност,за твърде многото изпълнени смъртни присъди.За 2015 те са 650,като наложените са много повече,главно отложени за изпълнение с изпитателен срок.Другия международен натиск е за това,че в Иран се изпълняват смъртни присъди и върху деца.
Смърна присъда се налага за следните престъпления:
Изнасилване;
Трафик на наркотици/алкохол/ Не съм много сигурен,но трафика на свински месо може да е в тази графа;
Престъпление извършено под влиянието на алкохол;
Секс без брак/за щастие закона не се спазвал за младите/;
Притежанието на всякакви материали за управлението преди революцията-1979г.;
Невярването в Бог също скъсява живота с определено време;
Корупцията по високите етажи на власта и тя кара пулса рязко да спадне до 0


Малко по-долу е маршрутът ми в двете посоки. Малко след Крушаре си изключих СПОТ-а минути по-късно бях пред домът ми. Вкарах си мотора в двора,погледнах го и знаех,че това няма да му бъде последното пътуване!
 *Това е 95% от по-интересното,което ми се случи в това пътуване.Поради това,че възнамерявам да посетя отново Иран през тази година,няма да пиша за останалите 5%.Извърших престъпление,което се наказва със затвор между 3-6 месеца.За нещо,което в България правим ежедневно.Планувам пътуване до Индия през Пакистан,Иран,Турция и не бих желал да имам проблеми при пристигането си в Иран.  *Специални благодарности на моя приятел и съученик Сашо (познат тук като Lostov) за техническата помощ около блога!!!imageimage






Гласувай:
8
0




1. balebalev - Брилянтно!
27.01.2016 22:42
Прочетох го на един дъх.
цитирай
2. rustam - Подкрепям!
27.01.2016 23:18
balebalev написа:
Прочетох го на един дъх.


макар че, признавам си прочетох 1/3 просто съм мн уморен! Страхотен стил и много интересно, пич!
цитирай
3. lostov - Голямо постижение, приятелю!
28.01.2016 11:03
ПОЗДРАВЛЕНИЯ! Това остава за цял живот!
цитирай
4. morskipesni - Ех, че хубаво!
28.01.2016 19:16
Блазе на такъв щастливец! Искрен поклон за куража!
цитирай
5. toninabog - Поздрави!
28.01.2016 21:51
Изумителен куражлия си! Чудесно пътуване,но в днешните размирни времена звучи почти фантастично!
цитирай
6. gosho568 - Поздрави! :)
29.01.2016 05:53
Интересен разказ и хубави снимки...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jamamoto
Категория: Туризъм
Прочетен: 10488
Постинги: 1
Коментари: 6
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031